Пламък
Искрица лумва в гъста тъма -
неискана, нетърсена, излишна,
прокрадва се в самотната душа
и в миг запалва страница предишна.
Образ тъй мъглив и веч далечен
сега изваян е от пламъче парливо
и пак спомня ми законът вечен -
щом има огън, има и гориво.
Горещ и все пак някак леден,
по тоз синкав пламък ще изтлея,
но той дава ми като на просяк беден
сърце за кратко в шепи да посгрея.
Усмивка, поглед, лумване и щрак!
... изчезва даже без да се сбогува.
Но изглежда сякаш, като падне мрак,
все тоз нечакан пламък ще изплува.
09 Юни 2018
© Калоян Стоянов All rights reserved.
