Маски, краски и грозни украски
сеят зловещ, мрачен ден.
Светла бъднина иде
от тъмни и невзрачни доби.
Будители, благодарим ви, учители,
че запалихте огъня в душите ни
като факел, който да грей и светлей.
Книжовността е мощно сияние,
която е едно красиво обаяние.
Ветрове, борби бушуват,
но огънят гори, не гасне.
Поклон пред вас, будители!
Велики наши просветители.
© Тодор All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
