Маски, краски и грозни украски
сеят зловещ, мрачен ден.
Светла бъднина иде
от тъмни и невзрачни доби.
Будители, благодарим ви, учители,
че запалихте огъня в душите ни
като факел, който да грей и светлей.
Книжовността е мощно сияние,
която е едно красиво обаяние.
Ветрове, борби бушуват,
но огънят гори, не гасне.
Поклон пред вас, будители!
Велики наши просветители.
© Тодор All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
