Пламъкът на зениците

Разтревожи душата ми пролетен, вещерски вятър.
Дъхат треви и цветята надигат главици.
Побелелият режисьор, Месецът, подрежда своя театър.
Аз съм във ложата. Ококорени са зениците.

Разтревожи душата ми ранният пролетен дъжд.
В съня ми размазани сенки танцуват на воля.
В този свят има място за смелия мъж
и само една е избрана за главната роля.

Разтревожи душата нощта, неизпятата песен.
На твойто възглаве непомилвани заспиват косиците.
Този свят, повярвай, е достатъчно тесен
за среща, огнище и пламъка на зениците...