Пламъкът на зениците
Пламъкът на зениците
Разтревожи душата ми пролетен, вещерски вятър.
Дъхат треви и цветята надигат главици.
Побелелият режисьор, Месецът, подрежда своя театър.
Аз съм във ложата. Ококорени са зениците.
Разтревожи душата ми ранният пролетен дъжд.
В съня ми размазани сенки танцуват на воля.
В този свят има място за смелия мъж
и само една е избрана за главната роля.
Разтревожи душата нощта, неизпятата песен.
На твойто възглаве непомилвани заспиват косиците.
Този свят, повярвай, е достатъчно тесен
за среща, огнище и пламъка на зениците...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
