May 28, 2010, 12:34 PM

Планината в един миг

882 1 4

На хоризонта

планината се избистря

ведро - синя 

и  розово - чиста.

Моята човешка същност

 кани,

да забрави дребното

в нейните дъбрави,

да забрави мъката

в града изпредена,

равнодушието

и стената ледена.

На хоризонта

планината се избистря

съвършена,

поетична,

лъчиста ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Плами,Ивон,Цонка,Ангел,Петя,благодаря за отзивите!
  • Пречиства стихът ти!
    Благодаря за тази възможност!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОВА ,ЧЕ СИ УСПЯЛА ДА ГО ИЗРАЗИШ, ЧУДНО!!!Живея в подножието на планината и те разбирам!!!!!
  • И на мен така ми действа! Поздрав, Роси!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...