На хоризонта
планината се избистря
ведро - синя
и розово - чиста.
Моята човешка същност
кани,
да забрави дребното
в нейните дъбрави,
да забрави мъката
в града изпредена,
равнодушието
и стената ледена.
На хоризонта
планината се избистря
съвършена,
поетична,
лъчиста ...
© Росица Танчева All rights reserved.