28 мая 2010 г., 12:34

Планината в един миг

886 1 4

На хоризонта

планината се избистря

ведро - синя 

и  розово - чиста.

Моята човешка същност

 кани,

да забрави дребното

в нейните дъбрави,

да забрави мъката

в града изпредена,

равнодушието

и стената ледена.

На хоризонта

планината се избистря

съвършена,

поетична,

лъчиста ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Плами,Ивон,Цонка,Ангел,Петя,благодаря за отзивите!
  • Пречиства стихът ти!
    Благодаря за тази възможност!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОВА ,ЧЕ СИ УСПЯЛА ДА ГО ИЗРАЗИШ, ЧУДНО!!!Живея в подножието на планината и те разбирам!!!!!
  • И на мен така ми действа! Поздрав, Роси!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...