Напълнено със изсушена слама,
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.

Отдадени на празна суета,
избягваха от него всички бърже.
Не се намери никой на света,
с когото вярна дружба да гo свърже.

Ала веднъж, подгонен от неволя,
скорец един във скута му се скри.
В бедата то изпълни свойта роля
и жертвата от ястреба спаси.

Тогаз разбрали неговата същност,
че нравът му съвсем не е проклет,
съдбата неразумна, всемогъща,
приятели изпрати му отвред.

Опоскаха те дините в бостана,
а после пяха в соло и във хор,
че читав плод в полето не остана
след партито на птичия отбор.

***

Понякога жадуващ за приятелство,
човекът без да мисли се раздава.
Приятелите често посегателстват,
имането безценно пропиляват.