13 окт. 2024 г., 13:23

Плашило

644 0 1

Напълнено със изсушена слама,
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.

 

Отдадени на празна суета,
избягваха от него всички бърже.
Не се намери никой на света,
с когото вярна дружба да гo свърже.

 

Ала веднъж, подгонен от неволя,
скорец един във скута му се скри.
В бедата то изпълни свойта роля
и жертвата от ястреба спаси.

 

Тогаз разбрали неговата същност,
че нравът му съвсем не е проклет,
съдбата неразумна, всемогъща,
приятели изпрати му отвред.

 

Опоскаха те дините в бостана,
а после пяха в соло и във хор,
че читав плод в полето не остана
след партито на птичия отбор.

***

Понякога жадуващ за приятелство,
човекът без да мисли се раздава.
Приятелите често посегателстват,
имането безценно пропиляват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...