Feb 21, 2010, 8:10 PM

Пластинка лед над езеро от гняв...

  Poetry » Love
973 0 26

 

Наклонената плоскост на греха

със капки кръв рисува петолиние.

Мелодия, съзвучна със дъха,

извива се, извива и замира...

 

Звучи минорно, трепка и притихва

в откраднати фрагменти от съня...

А утрото, размахало камшика си,

търкаля мокро чувство за вина...

 

Във ъгълче на сгърчена усмивка

стаени мисли крият настроение.

Броят зърна от броеница липси

и търсят неприкрито извинение...

 

Наклонената плоскост на греха -

пластинка лед над езеро от гняв...

Ще се стопи... И дълго край брега

ще плуват малки късчета душа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...