Пластинка лед над езеро от гняв...
Наклонената плоскост на греха
със капки кръв рисува петолиние.
Мелодия, съзвучна със дъха,
извива се, извива и замира...
Звучи минорно, трепка и притихва
в откраднати фрагменти от съня...
А утрото, размахало камшика си,
търкаля мокро чувство за вина...
Във ъгълче на сгърчена усмивка
стаени мисли крият настроение.
Броят зърна от броеница липси
и търсят неприкрито извинение...
Наклонената плоскост на греха -
пластинка лед над езеро от гняв...
Ще се стопи... И дълго край брега
ще плуват малки късчета душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
