Да вдигнем чашите в наздравица последна
с горчиво трескави усмивки на лицата,
и да отпием глътката за кой ли път поредна,
да заглушиме виковете на вината.

Наздраве, нека пием тази нощ,
а утре само вкус на вино
и на изгнили спомени от нечие легло,
в което сме предавали безмилостно.

Да пием!Вече сме открити
на масата свалихме маските-
измачкани от вечери разбити,
напукани и на места мухлясали.

Сега сме истински за първи път,
вдигни си чашата, да ти налея
от мойта мъка несравнима глътка.
Бутилката с раздялата е в тебе.

Не се срамувай, че сме тъй открити,
грешили сме и двамата със теб,
дойде мигът да си платим лъжите,
кажи ми колко струва ти сърцето
и срещите от мен разбити...

Не вярвам да е скъпо, ето,
вземи ги всичките и рестото пази си,
прощавам ти безбройните ти грешки,
лъжци оказахме се двамата безбожни,
и се ранихме, без да се поглеждаме
в очите,
тъй подло с лицемерие
прикрито...

Но ти не се вини, отминало е времето,
когато сметка бих ти искала.
Сметката за двама ни платена е:
за твоите лъжи-
със викове,
за моите измами с изневери...
Играта свърши, виното изпихме...
Затваря май че рано днес таверната.

И да вървиме вече време е.
Надявай маската
и вечната усмивка,
и не забравяй в джоба лицемерието,
последната си среща с теб изпихме,
дано ни срещне някога пак времето....