Платонична любов

Харесах те аз,

хареса ме и ти.

Погледна ме ти,

погледнах те и аз.

И след многото стрели

намигнах ти аз.

А след минута-две

те видях до мен,

прегърнал ме силно

и целувайки страстно.

Целувам те аз,

но мисля за друг.

Само флирт ли е това

или пък закачлива игра?

Заедно сме вече от дълго,

но какво става, аз не зная.

Харесвам те, но не те обичам.

Искам да съм с теб, но не и винаги.

Обаждаш ми се и казваш, че ме обичаш,

но не зная какво да кажа аз.

Всичко май е платонично.

Чувствата си аз загубих,

но не ти  си виновен за това.

Всеки ден си казвах: "Ще ти призная."

Но като че ти не искаше да знаеш.