Jul 29, 2009, 9:34 PM

Пловдивчани знаят... 

  Poetry » Other
606 0 6

Денят протегна светлите си длани,

очите си сънливи да измие

във клоните на старото дърво,

прашасал гълъб от росата пие.

Най–вкусното еспресо на света

погали кротко порцелана -

със устни кадифени ще рисувам,

усмивчици от бялата сметана.

Една рисунка с тебешири,

най–синьото небе ми очерта

препускат горе облаци – пастири,

от слънцето с нахапани тела.

И пак шушукат пейки и алеи,

нахално зяпат стройните тела

от боров клон дете шишарка

и вятър във косите на жена...

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??