29 jul 2009, 21:34

Пловдивчани знаят... 

  Poesía » Otra
625 0 6

Денят протегна светлите си длани,

очите си сънливи да измие

във клоните на старото дърво,

прашасал гълъб от росата пие.

Най–вкусното еспресо на света

погали кротко порцелана -

със устни кадифени ще рисувам,

усмивчици от бялата сметана.

Една рисунка с тебешири,

най–синьото небе ми очерта

препускат горе облаци – пастири,

от слънцето с нахапани тела.

И пак шушукат пейки и алеи,

нахално зяпат стройните тела

от боров клон дете шишарка

и вятър във косите на жена...

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??