pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
Dec 6, 2017, 12:01 PM

По действителен случай 

  Poetry » Other
851 6 22

 

 

Така започват филмите, които

събират публиката и са касови.

Това не е сценарий. Щом ме питате,

ще ви разкажа. Не, не беше расово

горкото куче, проснато на пътя,

пред фаровете бялна се набързо,

с прощален поглед във очи размътени

и със душа, от земното отвързана.

Спирачките ни бяха звън камбанен,

а ужасът – молитва към отвъдното.

Ще кажете: Какво пък толкоз странно,

способности ли авторски напъвате?

Почакайте, това не е финала.

Историята с куче продължава.

На сутринта – отново среща бяла!

Поспрете се и чуйте – заслужава си!

Студена спирка. Чакам автобуса.

До мене – бяло куче като ангел.

Нападната от снощната покруса,

го гледам, сякаш от дърво съм паднала.

А то подава лапа доверчиво,

с езичето си близва ръкавицата.

Във гърлото ми стече се горчива

сълза, дошла от пътя към звездите.

Не можех да се сдържам от вълнение,

с ръка погалих призрачното бяло.

Да, кучето е друго, без съмнение,

а случката от двете дати – цяла,

но счупена и после залепена,

подхвърлен от живота дубъл втори

и затова не бях озадачена

от туй, че щом вратите си затвори

и тръгна автобусът, лай на срички

в пространството след него се проточи:

Не си отивай! Вече те обичам!

Ще те до-ча-кам тук!... С любов безсрочна...

 

5.12.17

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Замислям си и съм готова да кажа -Да! Понякога приказките с неочакван край са тези, които сами си дописваме. Благодаря ти, миличка!
  • Иска ми се да има продължение тази история, наистина...
  • Това не е упрек, нали, Меги? Сълзите са най-човешкият отговор, като отклик на тази история...
  • Напълни ми очите със сълзи, Мария!
  • Днес кучето го нямаше, а сърцето ми го търсеше и искаше да го види отново на спирката... И на теб желая здраве, Албенче!
  • Мария, стихът ти ми напомни как бях настъпила като малка едно пиленце, без да го забележа... Не помня дали умря, но помня колко много страдах... Прегръщам те! Бъди здрава !
  • Ясно - всеки е открил по нещо за себе си в това стихо-разказче, защото и вие като мен обичате животните, приятели... А аз снощи наистина гледах "Хачико" и не ме питайте колко много плаках... Благодаря ви, че оставихте коментарите си под тази молба за човечност!
  • Въздействащо!...
    Благодаря за чувството, което остави в мен, Мария!
  • Аз обичам животните! Техният живот, добър, или лош е важен за мен! За това, този стих ме разплака! Все пак, героинята е оценила, може би, заобичала тази "твар". бездомното куче!
  • Съвременна приказка, с поучителен край
    слепена невидимо с кучешки лай.
    Човешкото чувство у хората често
    се буди след среща със твар безсловесна...

    Браво и от мен, Мария! Душата ти е антена за болките на вселената!
  • Мъдро и поучително!
  • Има и друг различен творчески подход тук - анжамбманите.
  • Бях и още съм изумена как съдбата подреди двата случая и ги свърза в едно. Стихотворението буквално ме нападна, докато пътувах в метрото и не ме остави на мира, докато не го завърших. Отначало вървеше много бързо и гладко, сякаш някой го диктуваше над главата ми, но после се поизмъчихме с него, защото го довърших на работа с куп още задължения и с редувания на принципа на доминото между писането и изискванията от службата. Всъщност, със сигурност и с вас се случват такива неща, приятели! Радвам се на всяка ваша споделена и подкрепяща ме дума!
  • Не гледам куче,но винаги се умилявам като чета истории с тях!Много приятелки имат домашни кучета и всички казват,че те ги даряват с повече обич от хората...И ,въпреки,че има и добри и с лоши характери кучета,,знам,че усещат кой ги обича....Стихът ти е чудесен разказ,Мария!
  • Да се учим на вярност от първия приятел на човека!
    Поздравления,Мария!
  • Осъзнавам, че стихотворението ми е малко различно от начина, по който аз пиша, но щом съм успяла да ви трогна без силата на метафорите, а само с един стихотворен разказвателен похват, значи съм ви докоснала с тази случка. Всички вие сте с чувствителни души, момичета, и аз ви благодаря, че споделихте изживяванията си след прочита на моята истинска история!
  • страхотно е
  • Мария,бъди Благословена! Душата ти е бисер! Поезията - естетика и финес на чувствителността!
  • Нямам думи, Мария! Прекрасно написано! Сърцето ми се къса при такива гледки. Ужасно е! ...Филма " Хачико" е покъртителен!, както и "Осем герои", "Белия Бим с черното ухо" с Вячеслав Тихонов, "Белия зъб" и др. ...
  • Филмът е по истински случай от Япония...
  • Ще потърся ще гледам филма - обещавам! И ще знам защо плача..., Наде...
  • Само животните обичат безусловно, безрезервно и до край. Има един филм с Ричард Гиър "Хачико". Гледах го в автобуса, на път за Италия...Иди обяснявай защо плачеш....
Random works
: ??:??