По действителен случай
Така започват филмите, които
събират публиката и са касови.
Това не е сценарий. Щом ме питате,
ще ви разкажа. Не, не беше расово
горкото куче, проснато на пътя,
пред фаровете бялна се набързо,
с прощален поглед във очи размътени
и със душа, от земното отвързана.
Спирачките ни бяха звън камбанен,
а ужасът – молитва към отвъдното.
Ще кажете: Какво пък толкоз странно,
способности ли авторски напъвате?
Почакайте, това не е финала.
Историята с куче продължава.
На сутринта – отново среща бяла!
Поспрете се и чуйте – заслужава си!
Студена спирка. Чакам автобуса.
До мене – бяло куче като ангел.
Нападната от снощната покруса,
го гледам, сякаш от дърво съм паднала.
А то подава лапа доверчиво,
с езичето си близва ръкавицата.
Във гърлото ми стече се горчива
сълза, дошла от пътя към звездите.
Не можех да се сдържам от вълнение,
с ръка погалих призрачното бяло.
Да, кучето е друго, без съмнение,
а случката от двете дати – цяла,
но счупена и после залепена,
подхвърлен от живота дубъл втори
и затова не бях озадачена
от туй, че щом вратите си затвори
и тръгна автобусът, лай на срички
в пространството след него се проточи:
Не си отивай! Вече те обичам!
Ще те до-ча-кам тук!... С любов безсрочна...
5.12.17
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Замислям си и съм готова да кажа -Да! Понякога приказките с неочакван край са тези, които сами си дописваме. Благодаря ти, миличка!
-
Иска ми се да има продължение тази история, наистина...
-
Това не е упрек, нали, Меги? Сълзите са най-човешкият отговор, като отклик на тази история...
-
Напълни ми очите със сълзи, Мария!
-
Днес кучето го нямаше, а сърцето ми го търсеше и искаше да го види отново на спирката... И на теб желая здраве, Албенче!
-
Мария, стихът ти ми напомни как бях настъпила като малка едно пиленце, без да го забележа... Не помня дали умря, но помня колко много страдах... Прегръщам те! Бъди здрава !
-
Ясно - всеки е открил по нещо за себе си в това стихо-разказче, защото и вие като мен обичате животните, приятели... А аз снощи наистина гледах "Хачико" и не ме питайте колко много плаках... Благодаря ви, че оставихте коментарите си под тази молба за човечност!
-
Въздействащо!...
Благодаря за чувството, което остави в мен, Мария! -
Аз обичам животните! Техният живот, добър, или лош е важен за мен! За това, този стих ме разплака! Все пак, героинята е оценила, може би, заобичала тази "твар". бездомното куче!
-
Съвременна приказка, с поучителен край
слепена невидимо с кучешки лай.
Човешкото чувство у хората често
се буди след среща със твар безсловесна...
Браво и от мен, Мария! Душата ти е антена за болките на вселената! -
Мъдро и поучително!
-
Има и друг различен творчески подход тук - анжамбманите.
-
Бях и още съм изумена как съдбата подреди двата случая и ги свърза в едно. Стихотворението буквално ме нападна, докато пътувах в метрото и не ме остави на мира, докато не го завърших. Отначало вървеше много бързо и гладко, сякаш някой го диктуваше над главата ми, но после се поизмъчихме с него, защото го довърших на работа с куп още задължения и с редувания на принципа на доминото между писането и изискванията от службата. Всъщност, със сигурност и с вас се случват такива неща, приятели! Радвам се на всяка ваша споделена и подкрепяща ме дума!
-
Не гледам куче,но винаги се умилявам като чета истории с тях!Много приятелки имат домашни кучета и всички казват,че те ги даряват с повече обич от хората...И ,въпреки,че има и добри и с лоши характери кучета,,знам,че усещат кой ги обича....Стихът ти е чудесен разказ,Мария!
-
Да се учим на вярност от първия приятел на човека!
Поздравления,Мария! -
Осъзнавам, че стихотворението ми е малко различно от начина, по който аз пиша, но щом съм успяла да ви трогна без силата на метафорите, а само с един стихотворен разказвателен похват, значи съм ви докоснала с тази случка. Всички вие сте с чувствителни души, момичета, и аз ви благодаря, че споделихте изживяванията си след прочита на моята истинска история!
-
страхотно е
-
Мария,бъди Благословена! Душата ти е бисер! Поезията - естетика и финес на чувствителността!
-
Нямам думи, Мария! Прекрасно написано! Сърцето ми се къса при такива гледки. Ужасно е! ...Филма " Хачико" е покъртителен!, както и "Осем герои", "Белия Бим с черното ухо" с Вячеслав Тихонов, "Белия зъб" и др. ...
-
Филмът е по истински случай от Япония...
-
Ще потърся ще гледам филма - обещавам! И ще знам защо плача..., Наде...
-
Само животните обичат безусловно, безрезервно и до край. Има един филм с Ричард Гиър "Хачико". Гледах го в автобуса, на път за Италия...Иди обяснявай защо плачеш....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
