По детски...
... ölüm kapımı çalmasa da kalbim seni bekler gibi...
не мога да си тръгна
докато те чакам…
без туй живея
на инат
надиплила съм
по прозорците
душата си
и в тъмното
градя
палат…
където всяка песен
е надежда
и всяка нота стене
в тишина
а Ъглите бродирам
от светулчици
за всяка стъпка –
по една…
картини са
избрулените листи
сънуват нощем
в локвите дъжда
а птици
са накацали
по клоните
на толкова
отминали лета…
на масата
съм наредила
спомени…
ако се върнеш –
да те нагостя
не мога да си тръгна
докато те чакам…
а ти не бързай
още съм...
жена…
