По детски обичам!
"Сърцата са, за да бъдат разбити,
да бъдат поръсени със прах,
кой каза ти, че са, за да обичат?!
Още си малка, не познаваш този свят! "
Аз пък мисля, че всички обичат,
просто се пазят от такива като теб,
които за ръка с някой тичат,
само за да го спънат и да падне по лице!
"Крилата не съществуват.
Какво? Ти да не би да си птица?!
И от себе си трябва да се срамуваш,
че всеки срещнат обичаш! "
Не е вярно! Аз имам крила!
И летя, аз летя във мечтите
и съм горда със себе си - да! -
горда съм, че мога да обичам!
"Стъпи на земята, мило дете,
щастието поражда завист,
нима не можеш да разбереш,
че от обич трябва да се пазиш?!"
Че защо да се пазя от обич?
Тя е най-прекрасното чувство, нали?
Да спра да обичам, не мога!
И да порасна не искам. А ти?
"Аз пораснах много отдавна,
когато мъж сърцето ми разби
и тогава крилете ми паднаха
и се окаляха мойте мечти!
В любовта нищо хубаво няма,
а да обичаш всички, е още по-смешно,
реалният свят е пълен с измами!
Престани с това мислене детско! "
Но аз съм дете, защо да престана?
И защо да режа свойте криле?
Защо вместо да обичам, да ранявам?
Няма! Аз ще си остана дете!
И по детски така ще обичам,
и по детски пак ще летя,
и по детски ще съм различна,
защото за мен КРАСИВ е света!
п.п. разговорът е действителен, само думите са малко променени, но се постарах да запазя смисъла и мисля, че съм успяла.
© Петето All rights reserved.
