Nov 4, 2010, 2:56 PM

По-добре

  Poetry » Love
794 0 0

Ако някой връщаше ми времето,
ако някой ми променяше съдбата,
ако нещо от нея ми вземаха,
ако изличаваха отпечатъци...

Нищо, нищо, не бих им дала,
частички или секунди,
всичко до капка бих изживяла.
Всичко! Дори да знам, че накрая те губя.

Защото по-добре изгравирана
и срутена душата ми да бъде,
отколкото за теб да не подозирам.
Но не съм знаела, че да си тръгна от теб, ще е от всичко друго толкова по-трудно...


02.11.2010г.
гр. Сан Фернандо

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...