По
Фьодор Михайлович Достоевски -
„Идиот“ -
княз Мишкин
към Настася Филиповна
сиянието ти
в сърцето ми
заседна
откакто осмелих се
в тебе
да погледна
сиянието ти
обсеби ме
плени ме
възторгна ме
съгря ме
и ощастливи ме
сиянието ти
неспирно в мен
изгрява
окриля ме
тупти ми
и ме уповава
сиянието ти
прегръщам
благославям
и съзерцавам го
и в него
се спасявам
© Стоян Минев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
