Jan 31, 2013, 5:59 PM  

По-голямо

  Poetry
555 0 0

Това е по-голямо от мен и теб, 

по-голямо от двама ни.

Цветове и вселени преплитат се.

Вятър от чувства,

дъжд от душата ми...

Скрихме се от бурята.

Как се радвам, че избягахме.

Всичко е без дъх оставено.

Любовта е истинска.

И сърцето цяло е.

Всяко нещо губи смисъл

и моментите повтарят се...

Там, отдето сме започнали,

ще се върнем, и навярно

ще се влюбя в теб отново...

Искаш ли да ми повярваш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...