31.01.2013 г., 17:59  

По-голямо

559 0 0

Това е по-голямо от мен и теб, 

по-голямо от двама ни.

Цветове и вселени преплитат се.

Вятър от чувства,

дъжд от душата ми...

Скрихме се от бурята.

Как се радвам, че избягахме.

Всичко е без дъх оставено.

Любовта е истинска.

И сърцето цяло е.

Всяко нещо губи смисъл

и моментите повтарят се...

Там, отдето сме започнали,

ще се върнем, и навярно

ще се влюбя в теб отново...

Искаш ли да ми повярваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...