По горещите пясъци на спомените
По горещите пясъци на спомените
няма стъпки.
Има само крясъци
и пера
от чайки,
две могили
на изток обърнати
и скалИ от болка.
Такава те сънувам
(баща ми стенеше
в тъмното),
после легна до теб,
предан на морска сирена.
Морето -
траурно
ридаеше само черупки.
Скалистият бряг се счупи
завинаги.
Угаснаха всички фарове,
осветявали пътя ми.
Дали ме гледате
от Горе -
сега аз съм ладията
натоварена с въпроси.
Силна съм
и яростно
поря вълните,
но в очите ми е солено
от морските пръски.
А морето е същото,
сякаш нищо не се е случило -
идва с приливи,
ограбва с отливи
и дълбае тих залив
и за мене.
Евкалиптовата гора-Ищар
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
