Oct 6, 2006, 11:46 AM

По график

  Poetry
902 0 10

Така притисна ме на времето хомота,
че задушвам се от графици и бързане,

на лист почасово е изчислен живота ми,

в решетки ден по ден е бъдещето вързано.

 

Вървя, а стъпките ми вече са планирани,

говоря с думи предварително претеглени,

участвам сякаш във сценарий композиран

по път, пресметнат календарно, без маневри...

 

И само в малкото откраднати минути,

във кратък стих, под власт на чудно вдъхновение,

преследвам мислено невидими маршрути

в света на свойто безгранично въображение.

 

06.10.2006

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво, Диди!!!
    Чувствам се и аз така!!!
    Поздрави!!!
  • Ами ... вярно е! Поздравления!!!
  • Май всички сме на тоя хал.
    Все гоним графици и план.
    Живота ни е - взел и дал
    и всеки ходи клан-недоклан.

    Поздрав за реарноста и усмивка.
  • Браво и от мен!
  • Скромно ще поклоня,
    за да ви благодаря,
    да съм с вас безспирно искам,
    пусти график ме притиска,
    докато си крадна пак
    да ви драсна, тъй на крак,
    ще измине цяла вечност...
    Поздравявам ви сърдечно!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...