6 oct 2006, 11:46

По график

  Poesía
904 0 10

Така притисна ме на времето хомота,
че задушвам се от графици и бързане,

на лист почасово е изчислен живота ми,

в решетки ден по ден е бъдещето вързано.

 

Вървя, а стъпките ми вече са планирани,

говоря с думи предварително претеглени,

участвам сякаш във сценарий композиран

по път, пресметнат календарно, без маневри...

 

И само в малкото откраднати минути,

във кратък стих, под власт на чудно вдъхновение,

преследвам мислено невидими маршрути

в света на свойто безгранично въображение.

 

06.10.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво, Диди!!!
    Чувствам се и аз така!!!
    Поздрави!!!
  • Ами ... вярно е! Поздравления!!!
  • Май всички сме на тоя хал.
    Все гоним графици и план.
    Живота ни е - взел и дал
    и всеки ходи клан-недоклан.

    Поздрав за реарноста и усмивка.
  • Браво и от мен!
  • Скромно ще поклоня,
    за да ви благодаря,
    да съм с вас безспирно искам,
    пусти график ме притиска,
    докато си крадна пак
    да ви драсна, тъй на крак,
    ще измине цяла вечност...
    Поздравявам ви сърдечно!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...