Над стих запецнал съм от доста време...
Ни тъй, ни инак - всякак не върви!...
Като кокошката на полог дремя,
а във главата - вятър и мъгли!..
Добре де, но кокошката се знае,
все ще измъти някое яйце!...
От крехката черупка, най-накрая,
ще се покаже птиче личице...
Ще изписука то, за да извика,
че нова твар дошла е на света...
Черупките край него ще разтика
и ще прогласи: "Хей, ей ме, нá!..." ...