По хамлетовски питам
Над стих запецнал съм от доста време...
Ни тъй, ни инак - всякак не върви!...
Като кокошката на полог дремя,
а във главата - вятър и мъгли!..
Добре де, но кокошката се знае,
все ще измъти някое яйце!...
От крехката черупка, най-накрая,
ще се покаже птиче личице...
Ще изписука то, за да извика,
че нова твар дошла е на света...
Черупките край него ще разтика
и ще прогласи: "Хей, ей ме, нá!..."
Късмет, ако извади, ще живее
и сума ястия ще украси...
Такова пухкавко, то просто грее!...
Какво да ви раправям?...Красоти!...
Какво ще се измъти пък от мене?
Ще стане или не от него стих -
по хамлетовски питам се смутено.
Сто пъти от съклет се препотúх!...
Привиждат ми се разни варианти...
Ми, кво, черта човешка си е пък!...
От вятър и мъгли... и тути-кванти...
да не излезе някой запъртЪк?...
© Роберт All rights reserved.
