25.02.2019 г., 14:56  

По хамлетовски питам

793 4 8

Над стих запецнал съм от доста време...

Ни тъй, ни инак - всякак не върви!...

Като кокошката на полог дремя,

а във главата -  вятър и мъгли!..

 

Добре де, но кокошката се знае,

все ще измъти някое яйце!...

От крехката черупка, най-накрая,

ще се покаже птиче личице...

 

Ще изписука то, за да извика,

че нова твар дошла е на света...

Черупките край него ще разтика

и ще прогласи: "Хей, ей ме, нá!..."

 

Късмет, ако извади, ще  живее

и сума ястия ще украси...

Такова  пухкавко, то просто грее!...

Какво да ви  раправям?...Красоти!...

 

Какво ще се измъти пък от мене?

Ще стане или не от него стих -

по хамлетовски питам се смутено.

Сто пъти от съклет се препотúх!...

 

Привиждат ми се разни варианти...

Ми, кво, черта човешка си е пък!...

От вятър и мъгли... и тути-кванти...

да не излезе някой запъртЪк?...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които спряха на страничката ми!...
  • Роби, никой не може да освежи утрото ми така, както ти! Благодаря ти и дано по-често да имам възможността да се наслаждавам на прекрасните ти творби!
  • "Ни тъй, ни инак - всякак не върви!.." бисер след бисер,Роби! Как да не се усмихне човек?!
  • &|

    Късмет, ако извади, ще живее
    и сума ястия ще украси...
    Такова пухкавко, то просто грее!...
    Какво да ви раправям?...Красоти!...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...