Jun 27, 2007, 9:53 AM

по Христо Фотев

  Poetry
2.4K 2 14

по Христо Фотев

На Община Бургас,
Не намерила време за последно сбогом!!!

Не зная как и кога, и къде,
в коя умна глава и представа,
се роди мисълта: Море,
в столица да се погребе?!?
и даде на забрава.

Не ми беше приятел.
Говорихме само веднъж,
но ти беше ваятел
на Любов и на дъжд;
на Бургас и нощта,
а в големите Малки неща,
ти ми беше... баща...

Затуй не разбирам
как и кога, и къде,
в кой тъмен град и управа,
бе възможно да се предаде,
това, което не се предава.

30 Юли 2002, Ломбо Есте

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Царе и императори дори сме...
    и после да им правим паметници в Морската, за да си умием ръцете...
    Като че ли Христо Фотев някога е искал паметник, поета няма нужда от това, а - наследниците. Но и той си отиде огорчен...жалко
  • Харесвам поезията ти, Симо! Жалко, че спря да пишеш...
    Благодаря, че ме върна пак тук!
  • БорИ се за запазването на облика на Стария град, ядоха го на пресечки и накрая избяга в София след неистовата кампания срещу баща му преди 20-тина или малко повече години, макар да се доказа липсата на всякакво основание за подобна. Цялата история излизаше в подлистник на Черноморски фар, ако помня добре, със съдействието на генерал Семерджиев. Царе сме да гоним Хората си. Царе!
  • Разбира се,че "другият" е Недялко Йорданов, но Бургас може да се похвали с и други. Същият беше казал и :"Ще си отида аз от този град, от себе си когато си отида."/ Пунктуацията в цитата е по памет/.
  • "Другият" е Недялко

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...