27 июн. 2007 г., 09:53

по Христо Фотев

2.4K 2 14

по Христо Фотев

На Община Бургас,
Не намерила време за последно сбогом!!!

Не зная как и кога, и къде,
в коя умна глава и представа,
се роди мисълта: Море,
в столица да се погребе?!?
и даде на забрава.

Не ми беше приятел.
Говорихме само веднъж,
но ти беше ваятел
на Любов и на дъжд;
на Бургас и нощта,
а в големите Малки неща,
ти ми беше... баща...

Затуй не разбирам
как и кога, и къде,
в кой тъмен град и управа,
бе възможно да се предаде,
това, което не се предава.

30 Юли 2002, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Царе и императори дори сме...
    и после да им правим паметници в Морската, за да си умием ръцете...
    Като че ли Христо Фотев някога е искал паметник, поета няма нужда от това, а - наследниците. Но и той си отиде огорчен...жалко
  • Харесвам поезията ти, Симо! Жалко, че спря да пишеш...
    Благодаря, че ме върна пак тук!
  • БорИ се за запазването на облика на Стария град, ядоха го на пресечки и накрая избяга в София след неистовата кампания срещу баща му преди 20-тина или малко повече години, макар да се доказа липсата на всякакво основание за подобна. Цялата история излизаше в подлистник на Черноморски фар, ако помня добре, със съдействието на генерал Семерджиев. Царе сме да гоним Хората си. Царе!
  • Разбира се,че "другият" е Недялко Йорданов, но Бургас може да се похвали с и други. Същият беше казал и :"Ще си отида аз от този град, от себе си когато си отида."/ Пунктуацията в цитата е по памет/.
  • "Другият" е Недялко

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...