27.06.2007 г., 9:53

по Христо Фотев

2.4K 2 14

по Христо Фотев

На Община Бургас,
Не намерила време за последно сбогом!!!

Не зная как и кога, и къде,
в коя умна глава и представа,
се роди мисълта: Море,
в столица да се погребе?!?
и даде на забрава.

Не ми беше приятел.
Говорихме само веднъж,
но ти беше ваятел
на Любов и на дъжд;
на Бургас и нощта,
а в големите Малки неща,
ти ми беше... баща...

Затуй не разбирам
как и кога, и къде,
в кой тъмен град и управа,
бе възможно да се предаде,
това, което не се предава.

30 Юли 2002, Ломбо Есте

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Царе и императори дори сме...
    и после да им правим паметници в Морската, за да си умием ръцете...
    Като че ли Христо Фотев някога е искал паметник, поета няма нужда от това, а - наследниците. Но и той си отиде огорчен...жалко
  • Харесвам поезията ти, Симо! Жалко, че спря да пишеш...
    Благодаря, че ме върна пак тук!
  • БорИ се за запазването на облика на Стария град, ядоха го на пресечки и накрая избяга в София след неистовата кампания срещу баща му преди 20-тина или малко повече години, макар да се доказа липсата на всякакво основание за подобна. Цялата история излизаше в подлистник на Черноморски фар, ако помня добре, със съдействието на генерал Семерджиев. Царе сме да гоним Хората си. Царе!
  • Разбира се,че "другият" е Недялко Йорданов, но Бургас може да се похвали с и други. Същият беше казал и :"Ще си отида аз от този град, от себе си когато си отида."/ Пунктуацията в цитата е по памет/.
  • "Другият" е Недялко

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...