Прокърви пролетта...Абортира мигът
и изсипа плода на демонски страсти...
По колабиралите вени на страха,
запъплиха човеците и все се питаха –
Къде отиваш, Господи? Къде отиде! ...
Изхвърлих останки последни от празника.
Мълчанието ти пресичах многократно.
Прескачах го като ненужна вещ.
А хаосът се настанява неусетно.
Но нищо – от него се раждат звезди. ...
Дървото на Юда порасна голямо.
Заедно с него порасна и Юда!
Разлисти таланта си–древен и грозен,
предаваше всички наред.
Предаде баща си, предаде любимата, ...
Разпилени в пространството думи,
преждевременна смърт на листа,
преждевременна есен, когато
вън е пролет, наистина пролет...
Безпосочни тъги, разноцветни, ...
