По-живи от най-живите
В памет...
Не си отиват близките ни хoра,
когато пръст телата им покрива!
Животът им не свършва тъжно в гроба.
Последен дъх споменът не убива!...
Не си отиват! Те са там, където
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето
усещаме ги силно всеки път...
когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска,
когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...
Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас -
по-живи и от най-живите хора!
... Един човек не може да умре,
щом с обич във душата ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Споделям! Хубаво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мъдра утеха е това, Павлина.
Поклон!