Nov 2, 2013, 5:54 PM

По-живи от най-живите

  Poetry
5K 1 2

В памет...

 

Не си отиват близките ни хoра,
когато пръст телата им покрива!
Животът им не свършва тъжно в гроба.
Последен дъх споменът не убива!...

Не си отиват! Те са там, където
за тях сме съхранили светъл кът -
в душата, в дълбините на сърцето
усещаме ги силно всеки път...

когато битието озверяло
с ръце жестоки гърлото ни стиска,
когато почернее всичко бяло
и мъката в очите ни се плиска...

Тогава те, в най трудния ни час
ни дават вяра, сила и опора,
кръжат с крила невидими край нас -
по-живи и от най-живите хора!

... Един човек не може да умре,
щом с обич във душата ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли - пак ни грее!

 

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...