Не беше трудно да те срещна,
но трудно е да бъда с теб –
аз нося юлските горещници,
а ти си есенно небе.
Гасиш ми лятната жарава
с непожелани дъждове
и всеки въглен пепел става,
и нещичко умира в мен.
Отдръпвам се и път ти правя –
ти с бързи стъпки отмини.
Не искам ранни листопади,
не искам есенни слани.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
