voda (Елица Ангелова)

През годините 🇧🇬

Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...

voda

Poetry » Strict forms

2018-11-02T14:36:49+02:00 4.8K 29 56

Израстване 🇧🇬

През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове, ...

voda

Poetry » Other

2018-10-27T17:29:19+03:00 2K 21 40

И близки, и далечни... 🇧🇬

Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...

voda

Poetry » Strict forms

2018-09-19T12:55:21+03:00 1.9K 14 31

Под стъпките на есента 🇧🇬

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони, ...

voda

Poetry » Landscape

2018-09-11T22:04:03+03:00 1.7K 10 25

Не дойде... 🇧🇬

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук ...

voda

Poetry » Love

2018-09-01T08:27:35+03:00 2.2K 16 31

Безбрежност 🇧🇬

"Колко много вода!" –
във почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни ...

voda

Poetry » Other

2018-08-21T14:32:02+03:00 1.7K 13 25

Обрати 🇧🇬

...И замълчах.
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен
и тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих, ...

voda

Poetry

2018-08-09T11:39:06+03:00 1.7K 19 28

Очаквам 🇧🇬

Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди. ...

voda

Poetry » Other

2018-08-04T10:35:02+03:00 1.8K 18 31

Към птицата в мен 🇧🇬

Небе ти дадох –
да се вдигнеш в полет.
Зеници – да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката ...

voda

Poetry » Love

2018-07-19T23:48:57+03:00 1.6K 15 30

Съвест 🌐

Пред този магазин, на тротоара,
тя идва сутрин с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.
Тук всички я познават и не питат ...

voda

Poetry » Civic

2018-07-12T10:43:36+03:00 1.6K 13 25

Тъжен вятър 🇧🇬

Видях бездомник гълъби да храни –
трохички от ръцете му кълвяха.
Душата ми отрони капка радост –
в човека и в Доброто пак повярва.
Видях момченце прашка да зарежда – ...

voda

Poetry » Other

2018-06-28T23:02:40+03:00 1.8K 14 25

Стигма 🇧🇬

На едно бездомно котенце
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...

voda

Poetry » Civic

2018-06-15T09:40:54+03:00 1.6K 11 30

Аз вярвам... 🇧🇬

От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
И, без да чакам други чудеса,
във този миг ще се почувствам цяла.
На капчици ще пада Доброта, ...

voda

Poetry » Other

2018-05-26T14:50:18+03:00 1.8K 28 43

Защо? 🇧🇬

Момиче на дванадесет години –
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини, ...

voda

Poetry » Other

2018-05-17T16:33:41+03:00 1.5K 13 30

Под цъфнало небе 🇧🇬

Когато миналото избледня,
а бъдещето беше безнадеждно,
дойдох в съня ти – не като жена,
а като бяла светлина и нежност.
Събуди се различен, възроден, ...

voda

Poetry » Love

2018-05-02T20:03:12+03:00 1.7K 23 44

Снежно 🇧🇬

Когато го видях към мен да идва,
затичах се пътеката да чистя -
от избуяли тръни и коприва.
И радостна вълна в кръвта ми плисна.
Донесе слънце - от небета южни. ...

voda

Poetry » Love

2018-02-27T08:57:40+02:00 5K 18 32

Бяла тишина 🇧🇬

Тази мека бяла тишина
ляга като облак на душата ми.
Тайно се промъква и в съня,
сякаш за да пререди нещата.
В сънищата всичко е възможно – ...

voda

Poetry » Love

2018-01-19T10:32:47+02:00 3.3K 16 41

Замръзнали вселени 🇧🇬

Най-хубавият сняг вали сега.
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.
Пътечката ни тихо побелява, ...

voda

Poetry » Love

2018-01-15T01:45:05+02:00 1.9K 22 43

Любовта 🇧🇬

Тя носи болка и лекува рани.
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде – ...

voda

Poetry » Other

2018-01-05T22:14:41+02:00 4.2K 39 59

Нещо за човека 🇧🇬

Животът има хиляди посоки.
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
ако ме води моята мечта.
Небето има хиляди звезди. ...

voda

Poetry » Other

2018-01-02T10:24:57+02:00 2K 12 27

На изпроводяк 🇧🇬

Отиваш си. И малко уморена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
ти дните ми изпълни със мечти.
Каквото си ми дала, ще го пазя. ...

voda

Poetry » Other

2017-12-28T18:33:17+02:00 2.3K 9 31

Доброто в мен 🇧🇬

Когато Бог ме е създавал
от светъл дух и шепа кал,
наред със всички други дарове,
и стръкче доброта ми дал.
Сега то в мене се разлиства ...

voda

Poetry » Civic, Other

2017-12-20T00:10:13+02:00 2.5K 15 33

Зимни дървета 🇧🇬

Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...

voda

Poetry » Landscape

2017-12-08T08:51:07+02:00 2.8K 9 35

Ставам капчица водна 🇧🇬

Аз дойдох пак, Море. И във мрачния есенен ден
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега. ...

voda

Poetry » Other

2017-11-29T09:51:19+02:00 2.3K 7 34

Лозница - 2 🇧🇬

Лозница съм – от най-добрия сорт.
Намери ме в последните години.
С мерак ме посади и чакаш горд
да вържа гроздове, да пийнеш вино;
в кръвта ти тихо да се утая, ...

voda

Poetry » Love

2017-11-24T16:27:55+02:00 1.5K 10 27

Моят ноември 🇧🇬

Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива, ...

voda

Poetry » Love

2017-11-15T08:44:29+02:00 4.9K 22 46

Съвремие 🇧🇬

Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв. ...

voda

Poetry » Other

2017-11-10T20:44:00+02:00 2.2K 17 37

Поетична есен 🇧🇬

Не ми се пише есенна поезия
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха... ...

voda

Poetry » Other

2017-11-08T00:01:56+02:00 2K 4 25

Дъждец 🇧🇬

Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...

voda

Poetry » Other

2017-11-02T19:15:44+02:00 1.5K 10 26

Още за блудницата 🇧🇬

Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...

voda

Poetry » Other

2017-10-29T12:35:35+02:00 2.2K 7 25

Относителни неща 🇧🇬

Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...

voda

Poetry » Love

2017-10-15T22:44:44+03:00 1.6K 11 29

Аз няма да те стрелям 🇧🇬

Внезапен изстрел –
в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена. ...

voda

Poetry » Other

2017-09-15T08:35:55+03:00 1.9K 12 35

Цветни листопади 🇧🇬

Обичам слънчевите клади
и тръгвам още от зори.
Край мене цветни листопади
ми шепнат думички добри.
Събирам ги и ги записвам – ...

voda

Poetry » Other

2017-09-12T07:50:08+03:00 1.5K 6 21

Висини –2 🇧🇬

( На алпинистите)
Този връх е висок, най -висок.
Ти реши да ти бъде Голгота,
та да види отгоре и Бог
как минаваш със щурм през живота. ...

voda

Poetry » Other

2017-09-08T10:31:29+03:00 2.3K 10 26

Зрялост 🇧🇬

Есен - като шарена калинка,
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата ...

voda

Poetry » Landscape

2017-09-06T10:43:54+03:00 1.7K 1 20

Наздравица 🇧🇬

Това небе изгрява и за мен.
За миг поисках да го имам цялото.
И тръгнах да посрещна моя ден,
а всъщност съм вървяла към началото.
Защото там, до синята черта, ...

voda

Poetry » Love

2017-09-03T21:33:19+03:00 1.7K 3 24

Приказно 🇧🇬

Ти идваш в есента ми. Невъзможен.
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти, ...

voda

Poetry » Love

2017-09-01T08:23:10+03:00 1.5K 8 24

Сърце 🇧🇬

Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.
Сълзите ми попило, ще мълчи. ...

voda

Poetry » Love

2017-08-30T08:45:35+03:00 2K 12 23

По сенокос 🇧🇬

По разказа "Неда" – Йорданка Андреева
Откосите полягаха в нозете му.
Ухаеше на млада детелина.
Но беше вече пладне, той усети,
че трябва да поспре, да си почине. ...

voda

Poetry » Love

2017-08-26T15:43:43+03:00 1.4K 6 12

Все така... 🇧🇬

Лятото за път се стяга –
махам му с ръка
и в сърцето ми поляга
някаква тъга.
Догодина ще се върне ...

voda

Poetry » Other

2017-08-23T09:55:42+03:00 1.4K 6 20