По момчешки
А сякаш беше толкова кратко...
туй лято, прекатурено от време злачно.
Изтъркаля дните като зрели круши,
три месеца момчешки... непослушни.
Изниза ги през рехави пролуки
със зажаднели устни и любови къси.
Изпепелило с въгленче масиви
оголило върхарите любими.
И ей го, чука новият септември,
въоръжен с надежди, крехки... слепи.
Приканва ни към зрялата реалност
и носи ни я с предозирана потайност.
А сякаш беше толкоз кратко
туй синьо лято,
за мнозина твърде непохватно.
© Валя Сотирова All rights reserved.
