По мръкнало - преди да съмне
По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли.
На див съблазън, кой ще устои?
В такава нощ, изневерява всеки.
Насън – спонтанно искрено, или
наяве скришом, но според човека.
В природата на всяка наша нощ,
заложена е мъничко поквара.
Леглото няма граници и площ –
но то не е мотив за изневяра.
Доказваш сам на себе си, че си
все още жив и не благоразумен.
Жената с разпиляните коси
е твоята неизживяна лудост.
Ако те буди утрото със вик,
че вече няма нищо черно-бяло,
Съпреживявай всеки следващ миг,
но никога не почвай отначало.
© Александър Калчев All rights reserved.
