По пиеса на Марин Големинов
Във музиката се заплита мрак,
старее светлината, отмалява.
Тъга приижда и не знаеш как
светулковия дъх да защитаваш.
Свисти в душата вятър неузрял,
обрулената мисъл рони листи.
На слънчевия диск е заковал
сам дяволът лъчистата измислица.
Барабанù отвързаният плач,
сълзите чужди чувства разгримират.
Тупти закана в есенния здрач -
насечен звук от удар на секира.
И вплита болка всеки следващ тон,
оркестърът воюва с тъмнината.
Надеждата ни търси в нас подслон
неистово, но с воля за разплата.
© Мария Панайотова All rights reserved.
