Aug 27, 2008, 7:53 AM
По Пинче...
Отивай се, ще те прогоня с вярата,
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...
Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...
Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.
Аз искам да докоснеш битието,
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...
Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...
Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.
Аз искам да докоснеш битието,
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
поздрави!
-
"По Пинче..." не означава " Към Пинче..."...Стиха е провокиран, за което благодаря на Пинче!
-
!!!
Поздравления!!! -
Браво!
-
Не мога да те разбера-вчера се радваше че я намери, днес я пъдиш...Не бива така! Зем.
-
Не я гони от себе си!Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
без нея празнота ще те прегръща.
Дори да се кълнеш, че ще я мразиш,
ти искаш пак при теб да се завръща.
Любов щом няма - нищо не остава.
Безсмислено ни носи битието.
Тя, както нестинарската жарава,
следи оставя вечни във сърцето.