Aug 27, 2008, 7:53 AM

По Пинче...

  Poetry » Other
793 0 7
Отивай се, ще те прогоня с вярата,
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...

Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...

Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.

Аз искам да докоснеш битието, 
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прогонваш я, но всебе си я пазиш,
    без нея празнота ще те прегръща.
    Дори да се кълнеш, че ще я мразиш,
    ти искаш пак при теб да се завръща.
    Любов щом няма - нищо не остава.
    Безсмислено ни носи битието.
    Тя, както нестинарската жарава,
    следи оставя вечни във сърцето.
  • поздрави!
  • "По Пинче..." не означава " Към Пинче..."...Стиха е провокиран, за което благодаря на Пинче!
  • !!!
    Поздравления!!!
  • Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...