По Пинче...
Отивай се, ще те прогоня с вярата,
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...
Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...
Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.
Аз искам да докоснеш битието,
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...
Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...
Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.
Аз искам да докоснеш битието,
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
