27.08.2008 г., 7:53 ч.

По Пинче... 

  Поезия » Друга
659 0 7
Отивай се, ще те прогоня с вярата,
че може да се върнеш в мене някога.
Достатъчно са ми сега шамарите,
които ме смразяват като вятъра...

Отивай си, не искам да те виждам.
Душата ми е крива от измаряне.
Далечна ми е всяка твоя близост.
Любов за мен е вечно преговаряне...

Отивай си и не мисли за връщане.
Аз нека си остана като сянката.
Не искам само твоето прегръщане
и образа ти мараня на дрямката.

Аз искам да докоснеш битието, 
каквато си, дори не се преправяй.
Помни във мен вълната от морето
и винаги за обич се надявай.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??