Dec 28, 2011, 10:48 PM

По-полека

  Poetry » Other
2K 1 12

... не гледайте

с пренебрежение

надолу...

 

Нали дървото

(устремено в небесата)

е здраво вплело корени...

в Земята?

 

Нали и птицата,

що свила е гнездо

под стряхата ви

(без да забележите),

накрая

пак ще кацне

... долу

(макар и за последно)...?

 

А Слънцето?

 

Нима

е глуповато,

задето отразява

светлия си лик...

в Морето...?

 

... не гледайте

пренебрежително надолу...

 

не сте

(и никой не е)

 

достатъчно...

 

... високо.

 

 

 

28.12.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВикМарк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...