По пътя
По пътя
на белите тигри вървя.
Невидими,
далечни,
непознати.
А дъхът им,
чувствам,
плътно е до моя -
води,
предизвиква,
моли.
За какво
и накъде -
не зная.
Но вървим ний заедно
напред,
оттатък края.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
По пътя
на белите тигри вървя.
Невидими,
далечни,
непознати.
А дъхът им,
чувствам,
плътно е до моя -
води,
предизвиква,
моли.
За какво
и накъде -
не зная.
Но вървим ний заедно
напред,
оттатък края.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...