Тръгнах към теб по сухите вени на слънце залязващо,
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна
изпод нозете, изронени в кал – билето живо посърна,
облак разхайтен своята скъсана риза запаса – виновно,
по небето бели менци изгряха – във друм да ме върнат.
Преди месечината трудна своята рожба в скут да люлее,
побесняла градушка по снагата ми – тежко хоро заигра,
белият мрамор маргарити зарони без време, взе да линее,
старото злато помръкна под сивата пепел на знойни лета. ...