По пътя към теб
Тръгнах към теб по сухите вени на слънце залязващо,
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна
изпод нозете, изронени в кал – билето живо посърна,
облак разхайтен своята скъсана риза запаса – виновно,
по небето бели менци изгряха – във друм да ме върнат.
Преди месечината трудна своята рожба в скут да люлее,
побесняла градушка по снагата ми – тежко хоро заигра,
белият мрамор маргарити зарони без време, взе да линее,
старото злато помръкна под сивата пепел на знойни лета.
Подир десет ялови зими проклети, подир десет есени болни,
аз се сгуших в стон от птича сълза – отново към теб да летя,
коприната – опък вятър раздра я, изгубих сапфирите в полет,
ала стигнах до теб – сърце самодивско само на теб да даря.
© Даниела All rights reserved.
