Mar 16, 2018, 4:35 PM

По „Разсъдница“ от Андромаха (Белла)

  Poetry » Other
428 0 0

По „Разсъдница“

от Андромаха (Белла)

 

Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки,
облечена в онази дреха
от сънища... на птици синеоки.

С коси дъждовни
и венец от люляци,
ухаеща на девствена гора...
ще стъкна огън от безумици
и разумът ще изгоря.

 

 

Тя е снежна пяна по вълните,

укриващи сълзите на вдовици.

Тя е шалът с перли, завързван

преди турнир по рицарски ръкавици.

Сред битието тъжно-синьо,

словата й са като женска гръд –

мечтаната нежно-непостижима

божествено-човешка плът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...