Има ли по-тъжна душа от тази,
на която не отвръщат с любов
и чувствата ти без жал да погази,
макар за нея на всичко да си готов.
Има ли по-тъжни очи от онези,
които премълчават любовта си всеки ден,
има ли по-силен копнеж от този
да си близо, но всъщност далече от мен.
Има ли по-силна любов от тази
неискащата, неочакващата, но вярващата,
има ли по-самотен човек от онзи,
чиято любов е все премълчаната!
© Вержиния Илиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
