7.09.2010 г., 22:39

По-самотен от всякога

1.3K 0 3

Има ли по-тъжна душа от тази,

на която не отвръщат с любов

и чувствата ти без жал да погази,

макар за нея на всичко да си готов.


Има ли по-тъжни очи от онези,

които премълчават любовта си всеки ден,

има ли по-силен копнеж от този

да си близо, но всъщност далече от мен.


Има ли по-силна любов от тази

неискащата, неочакващата, но вярващата,

има ли по-самотен човек от онзи,

чиято любов е все премълчаната!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вержиния Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...