7.09.2010 г., 22:39

По-самотен от всякога

1.3K 0 3

Има ли по-тъжна душа от тази,

на която не отвръщат с любов

и чувствата ти без жал да погази,

макар за нея на всичко да си готов.


Има ли по-тъжни очи от онези,

които премълчават любовта си всеки ден,

има ли по-силен копнеж от този

да си близо, но всъщност далече от мен.


Има ли по-силна любов от тази

неискащата, неочакващата, но вярващата,

има ли по-самотен човек от онзи,

чиято любов е все премълчаната!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вержиния Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...