7.09.2010 г., 22:39

По-самотен от всякога

1.3K 0 3

Има ли по-тъжна душа от тази,

на която не отвръщат с любов

и чувствата ти без жал да погази,

макар за нея на всичко да си готов.


Има ли по-тъжни очи от онези,

които премълчават любовта си всеки ден,

има ли по-силен копнеж от този

да си близо, но всъщност далече от мен.


Има ли по-силна любов от тази

неискащата, неочакващата, но вярващата,

има ли по-самотен човек от онзи,

чиято любов е все премълчаната!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вержиния Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...