По-силно
Един човек умря така нечестно,
че вятърът изтръпна и се скри.
Убиеца не трепна - някак лесно,
следите си след него заличи.
Погребаха го с почест и букети,
със черно бяла снимка - дървен кръст.
А залезът се свлече като цвете,
пред спомена заровен в тази пръст.
А после тихо, много тихо стана,
дочу се слабо пролетният химн.
Небето се разтвори като рана,
а въздухът превърна се във дим.
Навярно тук се крие зла поука,
изстрадана от нечие сърце.
Душата му възкръсна на боклука,
а болката във двете му ръце.
И той е жив, защото не умира,
сърце, което вечно ще кърви.
И тази кръв в живот се трансформира,
убиецът е ясен - и мълчи.
© Андреа All rights reserved.
