По съм верен и от куче...
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър.
Ще се наложи цял да ме завръщаш,
понеже някога парчета няма,
от туй сърце, (по смелост - мъжко.)
Опитомявам буйните пожари.
До тлеещ пламък на свещица.
А тебе денонощно ще те паля,
(ще гаснеш с влага дето ще изтича.)
Не знам дали стихия си обичала...
А залезите някой подарѝ ли ти?
Била ли си с крила - момиче,
което да преследва дивото?
Наистина не вярвам вече в приказки.
И знам, че няма как да ми се случиш.
Мен цял живот все хищници ме искат,
макар че по съм верен и от куче...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
