По Виктор Франкъл
Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим,
а изворче на обич, с шепа да си пийнем.
Всеки миг са жадни душите ни скитащи.
Дали някой знае колко път ги чака още?
Всяка неудача на мъдрост учи човека,
а провалът е солта, вкусът на живота.
Днес си радостен, надвил си демона,
чрез греха си утре зовеш недоимъка.
Косъм ги дели инстинкт и благородство.
Убий звяра в себе си, възкреси човека!
Не се гордей с нищо и нищо не искай!
Достатъчно е на друг да не приличаш.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
