По Виктор Франкъл

6 oct 2019, 19:55

Poesía » Formas graves

787 1 2

Животът ни земен е поредната спирка,

за миг кратък тук сме да научим урока.

Със светлина се храни Душата човешка.

Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?

Ходим, бродим все, но истини не дирим,

а изворче на обич, с шепа да си пийнем.

Всеки миг са жадни душите ни скитащи.

Дали някой знае колко път ги чака още?

Всяка неудача на мъдрост учи човека,

а провалът е солта, вкусът на живота.

Днес си радостен, надвил си демона,

чрез греха си утре зовеш недоимъка.

Косъм ги дели инстинкт и благородство.

Убий звяра в себе си, възкреси човека!

Не се гордей с нищо и нищо не искай!

Достатъчно е на друг да не приличаш.

Самадхи

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.