Samadhi (Гюлсер Мазлум)
242 643
6.10.2019 г., 19:55 ч.

По Виктор Франкъл 

  Поезия » Строги форми
706 1 2

Животът ни земен е поредната спирка,

за миг кратък тук сме да научим урока.

Със светлина се храни Душата човешка.

Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?

 

Ходим, бродим все, но истини не дирим,

а изворче на обич, с шепа да си пийнем.

Всеки миг са жадни душите ни скитащи.

Дали някой знае колко път ги чака още?

 

Всяка неудача на мъдрост учи човека,

а провалът е солта, вкусът на живота.

Днес си радостен, надвил си демона,

чрез греха си утре зовеш недоимъка.

 

Косъм ги дели инстинкт и благородство.

Убий звяра в себе си, възкреси човека!

Не се гордей с нищо и нищо не искай!

Достатъчно е на друг да не приличаш.

 

Самадхи

 

 

 

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, и баналната част е "призвана" да преследва, да омаломощава и разсипва индивидуалността, уникалността - Себето. Понякога даже сами доброволно се обезличаваме. И май повечето беди идват с мисълта: "Защо не съм като ......, защо нямам еди-какво си, като....
    Благодаря за разбиращия прочит, г-н Станев!
  • В човек е заложено да бъде уникален.
    Другото е банална част от живота.
    Харесва ми!
    Поздравления,Гюлсер!
Предложения
: ??:??